Светослав Кирилов

Казвам се Светослав Кирилов и съм магистър психолог. Завърших бакалавърска степен по психология през 2003 г, след което специализирах клинична психология в психоаналитичната парадигма. Откакто започнах образованието си по психология и през периода на клиничната ми работата като психолог продължих да участвам в стажове и да придобивам допълнителна квалификация за терапевтична работа, както в България, така и в Европа. Някои основни квалификации Квалификация по клинична психология с психоаналитична перспектива. Обучение по когнитивно поведенческа терапия. Курсове по мотивационно интервю и транзакционен анализ. Курс за работа с личностни разстройства. Въпросници за изследване на личността. Работи под супервизия от 2006 г. И други. Биография Започнах интензивна терапевтична работа през 2006 г. През 2007 ръководих екипи от психолози в работа с групи, нуждаещи се от психологична подкрепа и терапия. През 2016 г. заех позицията на терапевтичен директор в Асоциация “Солидарност”, а през 2019 г. основах с колегите на асоциацията първата в страната специализирана програма за хора с хазартна зависимост. От 2010 година имам индивидуална консултативна практика с хора страдащи от тревожни и депресивни разстройства, както и с хора срещащи трудности в адаптацията, междуличностните си отношения и професионалното си развитие. Към момента съм част от екипа специалисти на Център за психологично консултиране PsyExperts в София и продължавам индивидуалната си практика. Стремя се да създам пространство, в което можете да се чувствате приети, без значение какви са причините за вашата нужда от психологична помощ. Смятам, че това е ролята на психолога! Да ви помогна да се справите с ежедневния стрес, да преодолеете болезнени преживявания и да изградите по-здравословни стратегии за справяне с емоционалните трудности. Съвместната ни работа може да се насочи към преоткриване на вътрешния ви ресурс, а чрез силата на желанията ви, може да преоткриете личното си вдъхновение и смисълът във всяко предизвикателство пред което ви изправя живота. Нека заедно работим за вашето благополучие и стремеж към по-здрав и удовлетворителен живот. Свържете се с мен, за да започнем това пътуване към по-добро психическо здраве и увереност в самите себе си.

Когато се обезценяваме, връзката престава да бъде среща. Тя се превръща в разрешение.

Връзки и интимност, Личност, Психодинамика и несъзнавано /

В някои отношения човек не влиза с усещането, че е избран. По-скоро с представата, че е допуснат. И вместо взаимност се появява раболепна благодарност — тиха, постоянна, подмолна. „Добре че си с мен“ звучи като близост. Но често означава: аз не съм достатъчен сам по себе си. Това не е просто скромност. Това е предварително […]

Когато се обезценяваме, връзката престава да бъде среща. Тя се превръща в разрешение. Прочети още

Когато говорим за допамин, често избягваме да говорим за желание.

Личност, Психодинамика и несъзнавано /

Биологичните обяснения на поведението рядко са невинни.Те не просто описват процеси — те пренареждат отговорността.Когато кажем, че нещо е „хормонално“, вече не се налага да питаме какво искам, от какво се отказвам или какво не вярвам, че мога да понеса. Зад „допаминовия дефицит“ обикновено стои неудовлетворена нужда — от близост, признание, смисъл, автономия.Но нуждата е

Когато говорим за допамин, често избягваме да говорим за желание. Прочети още

Тихият страх от самите нас: как се ражда ниската самооценка

Личност /

„Човек се страхува най-много от собственото си сърце, от собствените си мисли.“— Ф. Достоевски Понякога най-дълбоките битки не се водят на висок глас. Те не оставят белези по кожата, но се врязват дълбоко в съзнанието. Това са онези безшумни сблъсъци със самите себе си, които постепенно изграждат — или разяждат — нашето усещане за собствена

Тихият страх от самите нас: как се ражда ниската самооценка Прочети още

Болката от свободата: тежестта да бъдеш автор на живота си

Екзистенциална психология /

„Свободата плаши. Тя изисква от нас да бъдем отговорни за себе си.“— Роло Мей Свободата често се възхвалява — като естествено човешко право, като ценност, като мечта. В думите звучи красиво: да бъдеш свободен, да избираш пътя си, да живееш според собствените си пориви, мечти и правила. Но защо тогава толкова много хора бягат от

Болката от свободата: тежестта да бъдеш автор на живота си Прочети още

Митът за сродната душа: психологически капани на идеализацията

Връзки и интимност /

„Някъде там има някой, който е роден точно за мен.“Колко утешителна е тази мисъл. Колко сладостно лекува страха ни от самота, объркване, несъвършенство. Ако само открием него, всичко ще си дойде на мястото. Светът ще подреди своите счупени парчета, болките ще стихнат, несигурността ще отстъпи.Но този образ е опасен. Защото той изкушава със своята завършеност,

Митът за сродната душа: психологически капани на идеализацията Прочети още

Ревността: болката да изгубим онова, което вярваме, че трябва да притежаваме

Връзки и интимност /

Ирвин Ялом: „Ревността е болката от изгубеното въображаемо притежание.“ Ревността не е просто чувство. Тя е вътрешен сблъсък — между реалността и една дълбоко вкоренена и често невидима нужда: да бъдем специални за някого. Единствени. Незаменими. Понякога тя идва като тиха тревога. Друг път — като буря. Но винаги носи със себе си един въпрос,

Ревността: болката да изгубим онова, което вярваме, че трябва да притежаваме Прочети още

Граници в любовта и приятелството: изкуството да останем себе си до другия

Връзки и интимност /

Има една невидима линия, която често се размива в близостта — линията между „ние“ и „аз“. Любовта събира, приятелството свързва, но границата е онази, която пази цялостта ни. Без нея дори най-топлата връзка може да се превърне в разтваряне, а оттам — в задушаване. „Ако ме обичаш, ще бъдеш до мен винаги, ще знаеш от

Граници в любовта и приятелството: изкуството да останем себе си до другия Прочети още

Страхът от собственото съществуване: тихият спътник на модерния човек

Екзистенциална психология /

„Да бъдеш означава да знаеш, че един ден няма да бъдеш.“— Ирвин Ялом Има страхове, които лесно разпознаваме — от височини, от болести, от провал. Но под тях живее един по-тих, по-дълбок страх — страхът от самото съществуване. Той не крещи. Той шепне в тишината, когато останем насаме със себе си. Модерният човек рядко говори

Страхът от собственото съществуване: тихият спътник на модерния човек Прочети още

Защитните механизми: как се пазим, без да го осъзнаваме?

Психодинамика и несъзнавано /

Понякога просто… не можем. Ставаме сутрин и вече усещаме тежест – мисли, които ни клатят; чувства, които ни притискат. Понякога става без думи. Друг път – с вътрешно „не искам да се занимавам с това сега“. И всъщност, в тези моменти, често работи нещо дълбоко в нас. Нещо, което не виждаме. Нарича се защитен механизъм.

Защитните механизми: как се пазим, без да го осъзнаваме? Прочети още

Scroll to Top