Психодинамика и несъзнавано

Под повърхността на отношенията често се движат стари емоции, забравени сценарии и несъзнавани механизми. Тази категория ни помага да видим как миналото ни говори чрез настоящето.

Когато се обезценяваме, връзката престава да бъде среща. Тя се превръща в разрешение.

В някои отношения човек не влиза с усещането, че е избран. По-скоро с представата, че е допуснат. И вместо взаимност се появява раболепна благодарност — тиха, постоянна, подмолна. „Добре че си с мен“ звучи като близост. Но често означава: аз не съм достатъчен сам по себе си. Това не е просто скромност. Това е предварително […]

Когато се обезценяваме, връзката престава да бъде среща. Тя се превръща в разрешение. Прочети още

Когато говорим за допамин, често избягваме да говорим за желание.

Биологичните обяснения на поведението рядко са невинни.Те не просто описват процеси — те пренареждат отговорността.Когато кажем, че нещо е „хормонално“, вече не се налага да питаме какво искам, от какво се отказвам или какво не вярвам, че мога да понеса. Зад „допаминовия дефицит“ обикновено стои неудовлетворена нужда — от близост, признание, смисъл, автономия.Но нуждата е

Когато говорим за допамин, често избягваме да говорим за желание. Прочети още

Защитните механизми: как се пазим, без да го осъзнаваме?

Понякога просто… не можем. Ставаме сутрин и вече усещаме тежест – мисли, които ни клатят; чувства, които ни притискат. Понякога става без думи. Друг път – с вътрешно „не искам да се занимавам с това сега“. И всъщност, в тези моменти, често работи нещо дълбоко в нас. Нещо, което не виждаме. Нарича се защитен механизъм.

Защитните механизми: как се пазим, без да го осъзнаваме? Прочети още

Scroll to Top